Толкова Съм Далеч
Промених се, но ти никога не ще ме видиш.
Промених се, но ти никога не ще ме видиш!
Сега те обвинявам за всичко!!!
Няма повече да продължавам.
Колко дълго мога да се преструвам?
Нищо никога не вървеше както трябва.
Няма повече да стоя на това място,
надявайки се, че по този начин ще ме забележеш.
Това, което търся, са отговорите
към "защо тези въпроси никога не изчезват?".
Толкова съм далеч!
Промених се, но ти никога няма да ме видиш.
Толкова съм далеч!
И обвинявам теб за всичко!
Няма повече да чакам края
на всеки ден, който прекарвам,
желаещ още един шанс.
Няма повече да те отблъсквам,
защото ще бъда зает да гледам как нещата тръгват по моя начин (в моя полза)
Никога няма да поглеждам назад към това,
защото търся отговорите
към "защо тези въпроси никога не изчезват?"
Толкова съм далеч!
Промених се, но ти никога няма да ме видиш.
Толкова съм далеч!
Сега обвинявам теб за всичко!
Промених се, но ти никога не ще ме видиш...
Сега те обвинявам за...
Всичко!
Толкова съм далеч!
Хей, хей... Гледай как се вълнувам.
Сбогувах се с "вчера".
Няма нищо на пътя ми.
Хей, хей... Спасен съм!
Със слънчевите лъчи в лицето ми,
които ми помагат в този ден!
Хей, хей... Виж ме как се вълнувам.
"Сбогом", вчера.
Нищо не застава на пътя ми.
Звучи толкова добре казано!
Толкова съм далеч!
Промених се, но ти никога няма да ме видиш.
Толкова съм далеч!
Сега те обвинявам!
Толкова съм далеч...